Пазител
Два призрака обяздваха луната,
а харпия прострелваше звезда...
Кошмарът, яхнал черния си дракон,
през сънния прозорец отлетя.
След миг се заредиха многостени
с прозрачни, светлорозови ъгли,
цветя, в калейдоскопа подредени,
сияеха с искрящи светлини.
На морска пяна топлата завивка
кралицата - русалка претвори...
Невинна, несъзнавана усмивка
едно лице - икона озари.
А щом навън пробуди се зората
и с лъч докосна спящите очи,
бял ангел леко вдигна си крилата
и в бледия светлик се разтопи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
