20.02.2023 г., 15:25

Пазител

766 0 0

Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта.
Ала, да те последвам не мога,
да те прегърна не мога – разделя ни вечността.
Отвъд тази завеса не мога да премина, но знам, че си там.
Ти виждаш, ти чуваш... знаеш кога тъжа.
От тъмнината ще излезеш, небето ще ти стори път...
от покой щом имам нужда, лъкът ти ще заблести –
такъв, какъвто те помня, ще ми се явиш...
Гласът ти, полъх, тихо ще ми шепти.
В мен една болка отдавна гори – няма те,
в спомените ми, единствено, останал си. 
Аз не мога да те видя, ала знам, дух ти жив над мене бди...
В живота си да те върна не мога, невъзможно е смъртта да победиш.
Аз теб не забравям, да те прежаля не успях.
Сълзите ми не ще спреш, пристъпя ли до вечния ти свод... там,
Бог ако има, аз ще се моля, мир да намериш, щом
завинаги в този гроб ще лежиш.
Отвъд вечните стени, аз знам, ти виждаш моите сълзи.
Ти, който не си сред живите, ела, макар и да не мога да те видя...
аз ще знам, че си там.
Ръка подай ми, щом на земята няма кой, изправена да ме държи.

 

18.10.2018г.







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...