20.02.2023 г., 15:25

Пазител

770 0 0

Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта.
Ала, да те последвам не мога,
да те прегърна не мога – разделя ни вечността.
Отвъд тази завеса не мога да премина, но знам, че си там.
Ти виждаш, ти чуваш... знаеш кога тъжа.
От тъмнината ще излезеш, небето ще ти стори път...
от покой щом имам нужда, лъкът ти ще заблести –
такъв, какъвто те помня, ще ми се явиш...
Гласът ти, полъх, тихо ще ми шепти.
В мен една болка отдавна гори – няма те,
в спомените ми, единствено, останал си. 
Аз не мога да те видя, ала знам, дух ти жив над мене бди...
В живота си да те върна не мога, невъзможно е смъртта да победиш.
Аз теб не забравям, да те прежаля не успях.
Сълзите ми не ще спреш, пристъпя ли до вечния ти свод... там,
Бог ако има, аз ще се моля, мир да намериш, щом
завинаги в този гроб ще лежиш.
Отвъд вечните стени, аз знам, ти виждаш моите сълзи.
Ти, който не си сред живите, ела, макар и да не мога да те видя...
аз ще знам, че си там.
Ръка подай ми, щом на земята няма кой, изправена да ме държи.

 

18.10.2018г.







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветомира Тошева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...