Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта.
Ала, да те последвам не мога,
да те прегърна не мога – разделя ни вечността.
Отвъд тази завеса не мога да премина, но знам, че си там.
Ти виждаш, ти чуваш... знаеш кога тъжа.
От тъмнината ще излезеш, небето ще ти стори път...
от покой щом имам нужда, лъкът ти ще заблести –
такъв, какъвто те помня, ще ми се явиш... ...