Ти, който ме пазиш в съня, криеш се в сенките
и наблюдаваш, кротко, почивайки под тъмната земя –
ела отново, макар и да не мога да те видя.
Аз знам, че по стъпките ми вървиш – ти познаваш моята душа.
Щом изгубя вяра, пак ще намериш начин да ме издигнеш от прахта.
Ала, да те последвам не мога,
да те прегърна не мога – разделя ни вечността.
Отвъд тази завеса не мога да премина, но знам, че си там.
Ти виждаш, ти чуваш... знаеш кога тъжа.
От тъмнината ще излезеш, небето ще ти стори път...
от покой щом имам нужда, лъкът ти ще заблести –
такъв, какъвто те помня, ще ми се явиш...
Гласът ти, полъх, тихо ще ми шепти.
В мен една болка отдавна гори – няма те,
в спомените ми, единствено, останал си. 
Аз не мога да те видя, ала знам, дух ти жив над мене бди...
В живота си да те върна не мога, невъзможно е смъртта да победиш.
Аз теб не забравям, да те прежаля не успях.
Сълзите ми не ще спреш, пристъпя ли до вечния ти свод... там,
Бог ако има, аз ще се моля, мир да намериш, щом
завинаги в този гроб ще лежиш.
Отвъд вечните стени, аз знам, ти виждаш моите сълзи.
Ти, който не си сред живите, ела, макар и да не мога да те видя...
аз ще знам, че си там.
Ръка подай ми, щом на земята няма кой, изправена да ме държи.
 

18.10.2018г.