30.06.2009 г., 13:42 ч.

Пазителка 

  Поезия » Любовна
928 0 0
" Пазителка "
Аз бях Една от многото в тълпата.
Малко светло петънце в тъмата,
което изгаряше със свещта си
всяка вечер с неизбърсани сълзи от самотата.
До тебе пътят беше дълъг.
Повалена бях от много болки и прииждащи вълни,
които се удряха в моя гръб
и до кост смъкваха и последната ми скъсана дреха.
Бранех те и в тунела
пред клопката на Ангела и Дявола
и черния трап заради теб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Предложения
  • Мълчах до скоро. Не че нямам думи (та те са ми едничкото имáне), но знам, че беше казал някой умен: ...
  • Не ме превръщай във вода! Дъждът ме кара да се давя. От теб до другата вълнá Ще ме ......
  • Изглежда толкова голямо пространството на нашата раздяла, че невъзможно е за двама да споделим винат...

Още произведения »