Jun 30, 2009, 1:42 PM

Пазителка 

  Poetry » Love
893 0 0
" Пазителка "
Аз бях Една от многото в тълпата.
Малко светло петънце в тъмата,
което изгаряше със свещта си
всяка вечер с неизбърсани сълзи от самотата.
До тебе пътят беше дълъг.
Повалена бях от много болки и прииждащи вълни,
които се удряха в моя гръб
и до кост смъкваха и последната ми скъсана дреха.
Бранех те и в тунела
пред клопката на Ангела и Дявола
и черния трап заради теб ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА All rights reserved.

Random works
: ??:??