#Пчелите ми изтриват името в сънища
Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени.
Тъмнина в тъмнина, отпива захар от светлици.
Луната е пълна тъга, проблясък в клоните на юни.
Дъжд с обла уста, сладолед в разгорещените клони.
Амнистия на липа и стъпки на габър, подобно
на крадци без лица.
Ще почукат по твоята съвест.
Отвори им сега, че късното е за никъде и някъде.
Там където улиците са обсебени пипала- в шах и мат
са търговците на истина.
Там където колибрито не знае за залези, а в сянката
си крие макове.
Там където скалите си играят с рапани- и тежи им
съвестта на греха.
Че без светлото -се удавиха всичките изгреви.
И тъмни са ризите, без слънчеви панделки и шевици.
Че без светлото-дрехите бяха други и студени.
И напиха се пътища, без вишневи пазачи.
С последни разписания на влакове, проглеждат
безбожните слепи!
12.06.2019г
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
