Пчелите ми разкриват тайните на облаци
Научих се от облаци, дъждовен сал да направя.
По небосвода ярък, песента на рибите да открия.
Че дъждът е бяла послушница, с броеница на Богородица.
Научих се от дървесните нимфей, че от дъх до пръст
сме временни.
Научих се, че от недовършени книги, мислите са
разпиляна страница.
Научих се, в сенките на залезни ястреби, да не ме
разкъсва прибоя.
И морето ако можех да закърпя, с лунна игла и
конци от коприна, вълните ще са тиха лагуна.
И ветровете ако жумеха-класовете ще са в златна премена.
Че липите залюбиха реката и шепота на водата.
И ако вятър ги отвее нейде до водата, ще се носят и
милват реката.
А буките са булки на топола, с горски мъх и звъника.
И показват се стръкчета макове, с изгревна десница.
Залисани в простора и шумоленето на габър.
А брезите буйни, препускат като кошута, с зелена
плитка и коронка.
Научих се, по тичинките да познавам, юнските пиршества
на пчелата.
Че от грях до смърт ни дели една плащеница!...
Стотинката на всеки не е цяла- и херувими топят
топъл хляб от рая.
Живот с маски и поклони, а всичко е пепел и еднакво
наизустена заблуда!
Живот с горчива усмивка, но напук, но напук ще живея...
Научили се бъдеш човек- без душа, обич
и любов нечовешка?...
11.07.2020г
Николай Василев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Василев Всички права запазени
