Педя човек - лакет коса
Уж съм педя човече и лакет коса,
уж с торбата ми с приказки вечно ме мяркат -
как така не можах да намеря една,
да е моята и да ми бъде по мярка?
На Червената шапчица – мразя цвета.
За Рапунцел – ми иде въздлъжка в косата.
Пепеляшка ми пасваше точно в крака,
но от дворцови клюки ми бръмна главата.
Като Спяща красавица пробвах да спя
и да чакам целувка от принца с години -
уморих се да дремя и все да лежа
(от лежане се ставало цялата синя.)
За последното може да имам вина -
неразумно бях пъхнала грахче в дюшека.
Като смесваш две приказки става еднаа...
Бъркотия! - Не можеш оправи довека.
И кибрити продавах – не ми провървя.
И за братята-лебеди плетох коприва.
И красавица бях, та изплаших звера
(огледалцето още ме гледа накриво...)
Най-добре ще е пак да нарамвам торба.
Де-що приказка имаше – всички пребродих.
Аз съм педя човечето с лакет коса -
тази приказка, вярвам, че най си ми ходи.
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
Много приятно се "пътува" из нея 
