BG-bodil (Люсил)
82 1459
28.01.2010 г., 12:04 ч.

Пейзаж 

  Поезия
596 0 4

В далечен град, по улици, с които бързо свикваш,
снегът разхожда се, оставяйки зад себе си следи.
Застанал зад волана, през прозореца надникваш
със поглед друг и виждаш път... но трогва, че вали.

Вали красиво, а песен поомръзнала звучи за фон.
Сто пъти си я слушал, забравил даже за какво я имаш.
А гледката в очите ти ù вдъхва по-друг тон.
От този миг вълшебен с шепи взимаш, взимаш...

Магията завърта те и доброволно ти пропадаш.
По улицата няколко тополи се нареждат.
Сега си в друг свят - ни приемаш, ни предаваш
и зад стъклото жадно се зареждаш ли, зареждаш...

Познато ти е всичко – в снимки, във картини,
от информация, изображение на разстояние един клавиш.
Така че тази гледка можеше да те подмине,
и задоволен, и празен да грешиш, грешиш...

© Люсил Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Имай предвид, че съм леко късогледа За сметка на това е в комбинация с големи очи! Значи ли голямо късогледство, не знам Но добре виждам клавишите на ето тези букви: Б Л А Г О Д А Р Я Т И!
  • Какви очи! И успя да видиш всичко това от колата... убеден съм, че си забравила да сложиш колан на душата си и тя е свърнала на вън!!!
  • В конкретния случай не шофирах аз. Но успешно разсейвах шофьора с впечатленията си
  • Гледай и знаците...все пак...
    И това ми хареса - много!!!
Предложения
: ??:??