Пейзаж
В далечен град, по улици, с които бързо свикваш,
снегът разхожда се, оставяйки зад себе си следи.
Застанал зад волана, през прозореца надникваш
със поглед друг и виждаш път... но трогва, че вали.
Вали красиво, а песен поомръзнала звучи за фон.
Сто пъти си я слушал, забравил даже за какво я имаш.
А гледката в очите ти ù вдъхва по-друг тон.
От този миг вълшебен с шепи взимаш, взимаш...
Магията завърта те и доброволно ти пропадаш.
По улицата няколко тополи се нареждат.
Сега си в друг свят - ни приемаш, ни предаваш
и зад стъклото жадно се зареждаш ли, зареждаш...
Познато ти е всичко – в снимки, във картини,
от информация, изображение на разстояние един клавиш.
Така че тази гледка можеше да те подмине,
и задоволен, и празен да грешиш, грешиш...
© Люсил All rights reserved.
За сметка на това е в комбинация с големи очи! Значи ли голямо късогледство, не знам 
