Пенсионер

21.10.2015 г., 18:22 ч.

Поезия » Друга

1286 1 2

Пенсионер

Будилник няма сутрин да звъни,

на работа подканващ да се бърза -

жалоните на делника смених.

Но който ненавикнал е на мързел

копае лозе, гъби в пущинак

събира (ако здраве позволява).

Пестовност му е майка, инак как

с мизерна пенсия се оцелява?

Дано на внуците да дойде дерт

мен - антикварна книга - да разтворят.

Ще найдат мъдрост, тайни, хумор чер,

кат мене да разказва няма втори.

Две трети век изкарал, осъзнах

как сладко е да те наричат “Дядо”,

да предизвикаш искрен детски смях,

тогава и въпросът зъл отпада

дали ми е изпята песента

на трета възраст в бавния ù ритъм.

От кòсите лъчи на есента

последното си щастие изплитам.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

alx (Alexander)

2018-11-28T16:13:58+02:00

Докато имаш дъх в гърдите си не ти я изпята песента! Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2015-10-22T16:42:16+03:00

Много силно ме опърли този стих... не съм пенсионерка, нямам внуци, но някак ми бръкна в сърцето!