VladimirKostov (Владимир Костов)
254 8
21.10.2015 г., 18:22 ч.

Пенсионер 

  Поезия » Друга
1329 1 2

Пенсионер

 

Будилник няма сутрин да звъни,

на работа подканващ да се бърза -

жалоните на делника смених.

Но който ненавикнал е на мързел

 

копае лозе, гъби в пущинак

събира (ако здраве позволява).

Пестовност му е майка, инак как

с мизерна пенсия се оцелява?

 

Дано на внуците да дойде дерт

мен - антикварна книга - да разтворят.

Ще найдат мъдрост, тайни, хумор чер,

кат мене да разказва няма втори.

 

Две трети век изкарал, осъзнах

как сладко е да те наричат “Дядо”,

да предизвикаш искрен детски смях,

тогава и въпросът зъл отпада

 

дали ми е изпята песента

на трета възраст в бавния ù ритъм.

От кòсите лъчи на есента

последното си щастие изплитам.

© Владимир Костов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато имаш дъх в гърдите си не ти я изпята песента! Харесах!
  • Много силно ме опърли този стих... не съм пенсионерка, нямам внуци, но някак ми бръкна в сърцето!
Предложения
: ??:??