17.05.2011 г., 22:50  

Пенсионерска или песен за парата

1.3K 0 1

Хей, дочакали са, виж ги, старините
беловласи! И натрупали са ум
хората на възраст трета. И във дните
скучно-сиви тихичко наум
все проклинат те, царице златолика,


че дарили са си нявга младините
безвъзмездно и живота си на теб,
че ти с мъка черна, душевадна дните
им почерни, че едва мъждука веч
на живота плахо трепкащата свещ.

И за туй, че са застлали пред нозете
ти сияйночистите си те цветя
на невинността си, и, че са ръцете
ти целували с помътена душа
във покорство и с поклони до земя,
че се бързо стапяш като рохкав сняг

в своя непрестанен и лудешки бяг...

 

Днес във тяхната оръфана кесия,
де се шири и се мае нищета,
със погнуса ти едва поглеждаш, виж
друго си е във портфейла тлъст с охота
да се киприш кат кокона от Париж…

А и хлябът, сиренето, дявол да ги вземе,
сякаш с тебе са се наговорили,
че поскъпнаха, виж ти, за нула време,
а лекарствата, разбира се, че и
те със дедесето също скокнаха…

Към едни си благосклонна ти, парице

сребролика, мащеха за други си.
Своенравна и капризна ти, царице,

помрачила ум и съвест, и души,
духом низшите възвишаваш страстно ти…

Хей ги на! Дочакали са старините
хората на трета възраст и едва
днес се кретат между живи и умрели,
просто тлеят, не живеят те сега
в тъжно безпаричие, във глад и самота…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Оджаков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...