Хей, дочакали са, виж ги, старините
беловласи! И натрупали са ум
хората на възраст трета. И във дните
скучно-сиви тихичко наум
все проклинат те, царице златолика,
че дарили са си нявга младините
безвъзмездно и живота си на теб,
че ти с мъка черна, душевадна дните
им почерни, че едва мъждука веч
на живота плахо трепкащата свещ.
И за туй, че са застлали пред нозете
ти сияйночистите си те цветя ...