5.06.2010 г., 21:01

Пентаграма

1.1K 0 10

Пентаграма


Прогонена от вярата на хората.

Една отблъсната от нас звезда.

Наречена бе “Символа на Дявола”.

Тържествено призната за беда.

А никой не смее да се замисли.

Гроба ли сочи или хубави мисли.

Ритуално църквата обяви ù смъртта.

А някой знае ли дали е знак за беда?

Малка, но зловеща, казват, била.

А някой видя ли колко е красива?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Кралева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления за попадението. Учителят Дънов обяснява дълбокия духовен смисъл на Пентаграма. Радвам се, че на 15 години си отворила сърцето си за важните неща в живота.
  • Ами да четно казано тук е по-интересно,особено като се има в предвид,че уча икономика и счетоводство .Но и те не са ми скучни.Просто аз съм човек имащ интерес към науките и изкуството
  • Искрена благодарност за подкрепата.
  • Аз пиша на на всяко твое произведение и приемам критиките ти когато има такива и се уча от тях.Радвам се,че има човек с които да мога да разговярям нормално в този сайт.Тук се чувствам във свои води,защото на моята възраст рядко се срещат хора като мен да обичат четенето и писането на стихове.
  • да искрено ще се радвам ако е така

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...