Пепел
Слуша ли, като казваш
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи?
Аз моята съвест обгърнах
във мрак,
сама и гола, наказах
да бленува за залък.
Обичах как пресълзи, крещи.
Помня как я лъжех,
когато се обаждаше,
че скоро пак ще поговорим.
А тя горката, наивно, се нагаждаше.
После забрави за мен —
явно свикна със мрака.
Ако искаш, потърси я със мен.
Имам кибрит и запалка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Petyo Kamenopolski Всички права запазени