Слуша ли, като казваш
на съвестта си да мълчи?
Със кое клише успокояваш
преживения си труп,
че да може да заспи?
Аз моята съвест обгърнах
във мрак,
сама и гола, наказах
да бленува за залък.
Обичах как пресълзи, крещи.
Помня как я лъжех,
когато се обаждаше,
че скоро пак ще поговорим.
А тя горката, наивно, се нагаждаше.
После забрави за мен —
явно свикна със мрака.
Ако искаш, потърси я със мен.
Имам кибрит и запалка.
© Petyo Kamenopolski All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
