И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка.
Пътьом –
мимолетен поглед
в стъклото
на притворена врата –
развени коси,
развени поли,
а умът ми – на мястото си. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация