И отново,
както винаги –
надолу, бегом по стълбите –
все Пепеляшка,
все Пепеляшка.
Пътьом –
мимолетен поглед
в стъклото
на притворена врата –
развени коси,
развени поли,
а умът ми – на мястото си.
И, ах мой мили Августин,
ах, мой мили Августин,
уви, обувката – също.
23.05.2003
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
