Пепеляшка
Не искам да съм вече Пепеляшка,
загубила съм толкова пантофи,
а принцовете, дявол да ги вземе,
изглежда вдън земя са се покрили.
Каляската е вече само тиква,
захвърлена на тъмното в мазето,
а кръстницата-фея не устиска
и някъде на топло се замете.
Пристигаха тук само самозванци:
уж принцове, а истински мишоци
и не на бал във вихъра на танца,
на някакви таверни ще ме водят.
Не съм жена за узо и мастика,
а само за пернò и за шампанско,
която иска с тях да се залисва,
нe ме вълнуват техните романси.
Затуй от днеска твърдо съм решила:
не искам да съм вече Пепеляшка.
С тоалетите, които съм ушила,
спокойно ще си мина за… Снежанка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
