Пеперуда
Пеперуда
Вземаха ме за волна пеперуда,
събираща прашец от цвят на цвят.
Но улови ме с кепче, по принуда
и във хербарий ме забоде, непознат.
От бързината му трепереха ръцете,
си мисля. И навярно не греша-
иглата мина близо до сърцето
и се заби във моята душа.
Тя пък, със времето, бе станала корава.
От натиска карфицата се счупи.
И въпреки че, във дървото, здраво
заби се, не успя да ме пречупи.
Отскочих. И едва ли, не припаднах
от студ и болка. Не издавах вопли.
И падайки, незнайно как, попаднах
във твоите ръце. Това ме стопли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
