Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
5.02.2008 г., 9:30 ч.

Пеперудата и Слънцето 

  Поезия
1029 0 27

          *                    *                    *

 

Ето още една перифраза на една много харесвана от мен притча - дано  хареса и на вас.  

 

 

Пеперуда Слънцето обичаше,

то обичаше пък нея -

В любов неземна те се вричаха,

тя беше неговата фея...

Един ден тя реши при него

да иде - нежно да го гушне,

а то, със поласкано его,

с лъчи я галеше - радушно...

И нищо не можАло да я спре -

приятелите, вятърът - гладът,

тя, така се чувстваше добре -

за нея Слънчо, бе светът...

И тъй, към него полетя,

не чуваше, че прави грешка,

полетя над дивите цветя

към невярващите, със насмешка.

И тя летеше, все нагоре,

а слънцето я галеше с лъчи,

тя неговата бе - изгора,

целуваше я със очи...

И все нагоре - тиха, мека,

сред чувствата на обич тя усети

и щастие, и... болка лека,

как в крилата и залепва...

За Слънчо бе като награда,

при нея със лъчи се сгуши,

а тя усмихна се - летяща клада,

превърна се - във миг изпуши...

Цялата обвита в... любовта си,

на прах превърна се горката -

изгоря сама във обичта си

и се посипа над цветята...

А Слънцето, до днес тъгува,

неразбрало - за какво и... що,

със своята любима се сбогува

и... още мъчи се да разбере - ЗАЩО?...

 

 

        *                    *                    *

© Валентин Желязков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??