Пеперудата и Слънцето
* * *
Ето още една перифраза на една много харесвана от мен притча - дано хареса и на вас.
Пеперуда Слънцето обичаше,
то обичаше пък нея -
В любов неземна те се вричаха,
тя беше неговата фея...
Един ден тя реши при него
да иде - нежно да го гушне,
а то, със поласкано его,
с лъчи я галеше - радушно...
И нищо не можАло да я спре -
приятелите, вятърът - гладът,
тя, така се чувстваше добре -
за нея Слънчо, бе светът...
И тъй, към него полетя,
не чуваше, че прави грешка,
полетя над дивите цветя
към невярващите, със насмешка.
И тя летеше, все нагоре,
а слънцето я галеше с лъчи,
тя неговата бе - изгора,
целуваше я със очи...
И все нагоре - тиха, мека,
сред чувствата на обич тя усети
и щастие, и... болка лека,
как в крилата и залепва...
За Слънчо бе като награда,
при нея със лъчи се сгуши,
а тя усмихна се - летяща клада,
превърна се - във миг изпуши...
Цялата обвита в... любовта си,
на прах превърна се горката -
изгоря сама във обичта си
и се посипа над цветята...
А Слънцето, до днес тъгува,
неразбрало - за какво и... що,
със своята любима се сбогува
и... още мъчи се да разбере - ЗАЩО?...
* * *
© Валентин Желязков All rights reserved.
