bojenski (Иван Иванов)
266 2732
18.04.2015 г., 23:09 ч.  

Пеперудена душа 

  Поезия » Философска
594 0 4

Пеперудената душа - и красива, и крехка.

Щом щастлива е, премного щастлива,

щом е тъжна, премного скърбяща.

Нейната нежна душа шумоли със крила,

постоянно в простора отвъд хоризонтите

красота търси и в захлас

в своя мир странен

със цветята говори...

Лоша дума, постъпка, лош жест

нелечими рани отварят

и превърната в болка,

тя душата открила здрав бряг

се опитва дори към лош свят

... да се усмихне,

... да се разтвори.

Пеперудена нежна душа

зажадняла за ласки, за обич.

Не лети ли търсейки цвят

просто пада и покрита със прах

неподвижна остава,

без желание

да се бори.

© Иван Иванов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Бети, така си е. Благодаря за посещението!
  • Имаш право, авторе, че лошите думи или постъпки отварят нелечими рани. Иначе пеперудената душа си е.. крехка.
  • Доче, благодаря за надникването!
  • Ранимите души са като сълзите
    от малко рукват изворите бистри.
    След всяка среща с нежността пресъхват,
    след груба дума или жест избликват...
Предложения
: ??:??