Пеперудена душа
Пеперудената душа - и красива, и крехка.
Щом щастлива е, премного щастлива,
щом е тъжна, премного скърбяща.
Нейната нежна душа шумоли със крила,
постоянно в простора отвъд хоризонтите
красота търси и в захлас
в своя мир странен
със цветята говори...
Лоша дума, постъпка, лош жест
нелечими рани отварят
и превърната в болка,
тя душата открила здрав бряг
се опитва дори към лош свят
... да се усмихне,
... да се разтвори.
Пеперудена нежна душа
зажадняла за ласки, за обич.
Не лети ли търсейки цвят
просто пада и покрита със прах
неподвижна остава,
без желание
да се бори.
© Иван Иванов All rights reserved.
