Пеперудена душа
Роден съм прилеп, но с душа на пеперуда
и кой наказа ме така, не знам -
Мечтаеща да бъде златна рибка каракуда,
мечтаещ дявол... да се изповяда в храм...
Разкъсам се от вътрешната същност -
(Така красива, цветна, необятна)
и своята брутално черна външност...
Да, знам, че визията ми не е приятна...
Асоциират ме със силите на злото,
със демоните, от които ме е страх...
Не виждат как във мен тупти доброто
и обвиняват ме във всеки земен грях...
А аз мълча, че слепи са очите -
Денят отнет ми е, но е и част от мен.
Живея си затворен сред мечтите
и моят свят е дивно - съвършен...
Родих се прилеп. Аз не го избрах.
Така се случи и защо се чудя...
Цветята през нощта целувам - Може би е грях?
Обаче в мен... живее пеперуда...
19.05.2016
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
