27.05.2023 г., 20:37

Пеперудено

519 5 12

Пеперуди ли сме?! Пеперуди!

Търпеливо, без злост, в непринуда

пъстрота за крилете събираме -

в полет и без страх от умиране.

 

Хули, жлъч, неприязън преглъщаме,

в нежни ласки и в прелест пулсираме.

Метаморфозата своя прегръщаме,

в нощните пеперуди се взираме.

 

Жалко, но някои не ще полетят!

Завинаги в пашкулите остават -

себични... мислено кръжат,

криле си на безценица продават.

 

Пеперуди ли сме?! Пеперуди!

Седемцветна дъга ни обгръща.

Пеперуди ли сме? Пеперуди!

С благодарност светът ни прегръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Георги, за жалост си прав, всякакви има!
    Благодаря ти!
  • Има и паяци, оси, стършели, та дафлже и хора-бълхи и въшки, така мисля поне.
    Поздравявам те.
  • Благодаря за подкрепата, за чудесния коментар и че се отби при мен, Bella!
    Благодаря, Вили, абсолютно точно, сами избираме!
    Благодаря за подкрепата, Вики!
    Лека да е нощта ви!
  • Метаморфозата е неизменна част от пътя. Някои са забравили Пеперудената си същност и виждат в себе си само гъсеницата...и пълзят, и пълзят...Но казват, че не от всяка гъсеница става пеперуда...Или поне - не непременно. Но истинската пеперуда лети...Високо над Нещата...
    Пет звездички...
  • Сами избираме... Ще летим ли, в пашкула ли ще стоим...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...