Нямам нужда от нова прическа.
Днес перчемът ми гордо се мята.
Непослушен, небрежен, oплескан
извисява се той над земята.
И не търси посоката верна,
и със разум не се направлява,
уж ме слуша съвсем лицемерно,
ала пълен е вътре със плява.
И със гребен и мус го приглаждам,
но на него не му и личи.
Hа вкуса му безумен угаждам
и оставям го пак да стърчи.
© Таня Гулериа Всички права запазени