Перфектност?
Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!...
Навсякъде посредственост ме дебне –
в службата, на улицата, вкъщи!
И цялата ми същност - прекроена е!
... Защо перфектно ми се доповръща?
Нецензурирани и мислите ми даже
съмняват се дали са мои още.
Вратите им, заскърцали, да смажа,
използвах ли ги някога изобщо?
Повярвах си, че мъничко ми трябва –
агитки даже слагах по стените!
Надъхах се – и сънно се прозявам...
- Какво ли тегля, всъщност, на везните?
- Перфектност! Да!
Признавам, че я мразя!
Променлива е нейната порода.
Различното – събирам, да опазя,
с безценната му истинска природа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Вълова Всички права запазени
едно от най-хубавите произведения в сайта 
