Перфектност?
Перфектност?
Перфектен ти си, а пък аз – посредствена!
И винаги се нижат дните същите...
За теб успехите, за мен утехата,
че имала съм време за разгръщане!...
Навсякъде посредственост ме дебне –
в службата, на улицата, вкъщи!
И цялата ми същност - прекроена е!
... Защо перфектно ми се доповръща?
Нецензурирани и мислите ми даже
съмняват се дали са мои още.
Вратите им, заскърцали, да смажа,
използвах ли ги някога изобщо?
Повярвах си, че мъничко ми трябва –
агитки даже слагах по стените!
Надъхах се – и сънно се прозявам...
- Какво ли тегля, всъщност, на везните?
- Перфектност! Да!
Признавам, че я мразя!
Променлива е нейната порода.
Различното – събирам, да опазя,
с безценната му истинска природа!
© Десислава Вълова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Деси, перфектно си го написала, поздрави !
-
няма нищо перфектно на тоя свят...страхотен стих,едно голямо БРАВО
едно от най-хубавите произведения в сайта 
-
Оххх няма перфектни, сами си ги идеализираме... Прекрасна си!!!
-
нещата могат да бъдат ефектни, без да са перфектни, но стремежът към усъвършенстване е водещ и необходим. Когато нещата са прецизни е достатъчно...Ръбатите камъни са по-симпатични от ювелирно обработените.
-
Според мен няма перфектни хора! А стихът ти е чудесен!
-
Най-хубавото стихотворение от теб, Деси! Поздравления за хубавата тема и найсторското й разгръщане...Барона
-
Няма перфектност! И той не е! Но ти си истинска и интересна, а това е по-ценно. Поздрав за хубавия стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
