31.07.2021 г., 21:01 ч.  

Перлено утро 

  Поезия » Любовна
604 8 9

Двете бучици лед разтопяваха мрака

и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,

той повдигна очи, а секунда изтрака,

две вълни я събориха в стъклена чаша.

 

„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни,

тънка струя от дим под носа се изниза –

на въздишката топла студения разрез,

на ранената гордост под мъжката риза.

 

Тя забързваше крачката в лека походка

по вълните превърнали огъня в пяна –

от душа първобитна в очите на котка

до наивност затворена в чаша, изляна.

 

После всичко се случи банално и бързо,

а годините мъжки все търсеха кея,

там където от перлите в утрото дръзко

рибарят нижеше огърлица… за нея.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??