Перлено утро
Двете бучици лед разтопяваха мрака
и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,
той повдигна очи, а секунда изтрака,
две вълни я събориха в стъклена чаша.
„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни,
тънка струя от дим под носа се изниза –
на въздишката топла студения разрез,
на ранената гордост под мъжката риза.
Тя забързваше крачката в лека походка
по вълните превърнали огъня в пяна –
от душа първобитна в очите на котка
до наивност затворена в чаша, изляна.
После всичко се случи банално и бързо,
а годините мъжки все търсеха кея,
там където от перлите в утрото дръзко
рибарят нижеше огърлица… за нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
... Благодаря ви, че прочетохте тази романтична история!
