ИнаКалина
523 11421
Jul 31, 2021, 9:01 PM  

Перлено утро 

  Poetry » Love
606 8 9

Двете бучици лед разтопяваха мрака

и поглъщаха стъпките, нея… уплашен,

той повдигна очи, а секунда изтрака,

две вълни я събориха в стъклена чаша.

 

„Беше мойто момиче“ – гърдите изпразни,

тънка струя от дим под носа се изниза –

на въздишката топла студения разрез,

на ранената гордост под мъжката риза.

 

Тя забързваше крачката в лека походка

по вълните превърнали огъня в пяна –

от душа първобитна в очите на котка

до наивност затворена в чаша, изляна.

 

После всичко се случи банално и бързо,

а годините мъжки все търсеха кея,

там където от перлите в утрото дръзко

рибарят нижеше огърлица… за нея.

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??