Перлите от нашето А, Б-е, В-е
Каквото и да видя, ще ме втриса,
каквото и да чуя, ще боли:
апостолите днешни с обеци са
и веят из бардаците поли.
А под небета робско пепеляви
на свобода, със мирис на тротил,
народът всичко друго ще забрави,
но не и своя легендарен тил.
На Шекспир той призна талант и гений
за бисерното слово, ярък стил,
но дава мило-драго за Партений,
на Петър Вичев шапка е свалил.
И все вина го мъчи през неделя,
"Душата му е стон, И горък стон".
че и петак за книга не заделя
след онзи Златен век на Симеон.
Но утре, ако трябва да прекрачи
през пропасти, ще е с едно наум:
да остри и отвъд перата пачи
на Климент, Ангеларий и Наум...
Потоп да тръгне, спорът е излишен:
в Ковчега Ноев той ще закове
последен цвят на белоцветни вишни
и перлите от наш`то А, Б-е, В-е...
© Ивайло Терзийски Всички права запазени