dansyto (Данаил Таков)
804 3686
26.09.2019 г., 1:32 ч.

Перото 

  Поезия
248 5 4

Едно перо самотно долетя,

перо на птица – тръгваше си ято.

И взех го аз, тъй прелестно бе то,

перо полегнало върху земята.

 

Прибрах го, беше спомен откровен –

секунда сбогом, преди дълъг полет.

Едно перо, а целият ми ден,

просмука с размисли, бях сякаш болен!

 

Не са ли всъщност паднали пера,

изронените чувства на раздяла.

Усмивките, превратните слова,

и погледите – в черно или в бяло.

 

Ще го запазя аз това перо

и ще дочакам следващата пролет.

Защото ще ми донесе писмо,

онази птица, с мартенския полет!

 

 

 

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, Цвете, Марианка, Албена, Роси! Поздрави
  • Винаги събирам пера от птици, защото са символи. Дани, не чакай пролетта! Аз претърсвам изоставените гнезда, защото знам - те са пощенски кутии за писма, сълзи или смачкани сърца!
  • Очарова ме стихът ти, Данаиле!... Удоволствие е да те чета отново!..
  • Много е красиво и много ми хареса! Поздравления!
Предложения
: ??:??