Sep 26, 2019, 1:32 AM

Перото 

  Poetry
247 5 4

Едно перо самотно долетя,

перо на птица – тръгваше си ято.

И взех го аз, тъй прелестно бе то,

перо полегнало върху земята.

 

Прибрах го, беше спомен откровен –

секунда сбогом, преди дълъг полет.

Едно перо, а целият ми ден,

просмука с размисли, бях сякаш болен!

 

Не са ли всъщност паднали пера,

изронените чувства на раздяла.

Усмивките, превратните слова,

и погледите – в черно или в бяло.

 

Ще го запазя аз това перо

и ще дочакам следващата пролет.

Защото ще ми донесе писмо,

онази птица, с мартенския полет!

 

 

 

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви, Цвете, Марианка, Албена, Роси! Поздрави
  • Винаги събирам пера от птици, защото са символи. Дани, не чакай пролетта! Аз претърсвам изоставените гнезда, защото знам - те са пощенски кутии за писма, сълзи или смачкани сърца!
  • Очарова ме стихът ти, Данаиле!... Удоволствие е да те чета отново!..
  • Много е красиво и много ми хареса! Поздравления!
Random works
: ??:??