Перпетуум мобиле
Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане,
за разранени и кървящи колене…
Прехвърлям броеницата от усети.
Защо ли дълго между пръстите въртя
едно вълшебно топче с цвета на дъга?
От него сякаш се завихря целостта…
Началото на живота скоротечен,
този двигател вечен – не го ли позна?!
Перпетуум мобиле трепетно държи
щурото дете с проникновени очи –
началото на всички чудни начала,
на маховете еднодневни, но с крила,
на ищаха и след мен да ги продължи,
двигателят на струящата красота…
Почувства ли го? Ето че го разпозна…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
