Перпетуум мобиле
Прехвърлям броеницата от усети –
за топъл скут, за родни, милващи ръце,
обгрижващо прегърнали детинството
в стремление перца да претворят в криле,
но и за болка – за грапавост, падане,
за разранени и кървящи колене…
Прехвърлям броеницата от усети.
Защо ли дълго между пръстите въртя
едно вълшебно топче с цвета на дъга?
От него сякаш се завихря целостта…
Началото на живота скоротечен,
този двигател вечен – не го ли позна?!
Перпетуум мобиле трепетно държи
щурото дете с проникновени очи –
началото на всички чудни начала,
на маховете еднодневни, но с крила,
на ищаха и след мен да ги продължи,
двигателят на струящата красота…
Почувства ли го? Ето че го разпозна…
© Росица Танчева All rights reserved.
