14.01.2009 г., 20:25

Песен

832 0 7
 

Песен 

            ... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.

                                                  народно предание

 

Палещо  лято с миризма  на  жито.

Примамлива небесна  синева.

Като куршум видях я да излита 

над  пламнали от жегата нивя.                          

 

Връхлиташе я ястреб. Сива сянка, 

зловещо я преследваше. Със стръв.

Не исках да повярвам, че след малко,

по хляба златен ще закапе кръв.                            

 

Но ястребът внезапно сви крилете 

и полетя надолу оглушен.

От птича песен, екнала в небето,

той бе пресрещнат. Беше победен.

 

И песен жива още там се лее.

Узрява хлябът. Птиците летят.

Безсмъртен да е всеки, който пее,

защото с песента се ражда свят.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...