Песен
Песен
... когато пеят, чучулигите са безсмъртни.
народно предание
Палещо лято с миризма на жито.
Примамлива небесна синева.
Като куршум видях я да излита
над пламнали от жегата нивя.
Връхлиташе я ястреб. Сива сянка,
зловещо я преследваше. Със стръв.
Не исках да повярвам, че след малко,
по хляба златен ще закапе кръв.
Но ястребът внезапно сви крилете
и полетя надолу оглушен.
От птича песен, екнала в небето,
той бе пресрещнат. Беше победен.
И песен жива още там се лее.
Узрява хлябът. Птиците летят.
Безсмъртен да е всеки, който пее,
защото с песента се ражда свят.
© Александър Калчев All rights reserved.
