12.11.2010 г., 14:39

Песен

731 0 1

Понесен на крилатите мечти,

изпълнен с нежност и любов,

аз гледам в твоите очи

и радост в душата ми гори.

 

Незнайна болка сърцето ми разкъсва,

захвърля ме в огнен ураган

и всичко мило, що във мен възкръсва,

отдавам аз във твойта длан.

 

Светът красив е в този миг чудесен,

когато ти, любов, до мен стоиш,

аз чувствам как във мен напира песен,

от всичко мило, що за мен таиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...