12.11.2010 г., 14:39

Песен

726 0 1

Понесен на крилатите мечти,

изпълнен с нежност и любов,

аз гледам в твоите очи

и радост в душата ми гори.

 

Незнайна болка сърцето ми разкъсва,

захвърля ме в огнен ураган

и всичко мило, що във мен възкръсва,

отдавам аз във твойта длан.

 

Светът красив е в този миг чудесен,

когато ти, любов, до мен стоиш,

аз чувствам как във мен напира песен,

от всичко мило, що за мен таиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...