12.11.2010 г., 14:39

Песен

734 0 1

Понесен на крилатите мечти,

изпълнен с нежност и любов,

аз гледам в твоите очи

и радост в душата ми гори.

 

Незнайна болка сърцето ми разкъсва,

захвърля ме в огнен ураган

и всичко мило, що във мен възкръсва,

отдавам аз във твойта длан.

 

Светът красив е в този миг чудесен,

когато ти, любов, до мен стоиш,

аз чувствам как във мен напира песен,

от всичко мило, що за мен таиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Огнян Пеев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...