12 нояб. 2010 г., 14:39

Песен

738 0 1

Понесен на крилатите мечти,

изпълнен с нежност и любов,

аз гледам в твоите очи

и радост в душата ми гори.

 

Незнайна болка сърцето ми разкъсва,

захвърля ме в огнен ураган

и всичко мило, що във мен възкръсва,

отдавам аз във твойта длан.

 

Светът красив е в този миг чудесен,

когато ти, любов, до мен стоиш,

аз чувствам как във мен напира песен,

от всичко мило, що за мен таиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Огнян Пеев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...