Понесен на крилатите мечти,
изпълнен с нежност и любов,
аз гледам в твоите очи
и радост в душата ми гори.
Незнайна болка сърцето ми разкъсва,
захвърля ме в огнен ураган
и всичко мило, що във мен възкръсва,
отдавам аз във твойта длан.
Светът красив е в този миг чудесен,
когато ти, любов, до мен стоиш,
аз чувствам как във мен напира песен,
от всичко мило, що за мен таиш.
© Огнян Пеев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
