Понесен на крилатите мечти,
изпълнен с нежност и любов,
аз гледам в твоите очи
и радост в душата ми гори.
Незнайна болка сърцето ми разкъсва,
захвърля ме в огнен ураган
и всичко мило, що във мен възкръсва,
отдавам аз във твойта длан.
Светът красив е в този миг чудесен,
когато ти, любов, до мен стоиш,
аз чувствам как във мен напира песен,
от всичко мило, що за мен таиш.
© Огнян Пеев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
