Понесен на крилатите мечти,
изпълнен с нежност и любов,
аз гледам в твоите очи
и радост в душата ми гори.
Незнайна болка сърцето ми разкъсва,
захвърля ме в огнен ураган
и всичко мило, що във мен възкръсва,
отдавам аз във твойта длан.
Светът красив е в този миг чудесен,
когато ти, любов, до мен стоиш,
аз чувствам как във мен напира песен,
от всичко мило, що за мен таиш.
© Огнян Пеев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
