Думите неверни с лекота се нижат,
Без капка разкаяние служат за преграда.
Очите се преструват, че твоите не виждат,
така по-лесно сякаш се забравят.
И падам, после ставам, в отчаяние потъвам.
като прашинка лека носена навред,
В сърцето тихичко празнувам
и наум си пея последния куплет.
Песента в сърцето чувам приглушено,
Устните дори престават да шептят,
умът разбира, че е забранено,
сетивата сляпо търсят своя път.
И чувам бури, усещам мощни ветрове.
Стихиите пробуждам с песента си.
Те спират в купом свойте бесове,
за да чуят болката в гласа ми