14.08.2010 г., 11:37  

Песен на артилериста

1.2K 1 2

Излез ти бойна артилерийо

истински да погърмим

Със снаряди взривове премерени

врага да заличим

един по един

 

Някой цоцал е кръвчица

от държавната хазна

Да го фраснем с гръм фугасен

както си спи у дома

със жена и деца

 

Друг пък лъгал до забрава

на лъжата дал крила

Простен е  с кръстчето на оптиката права

но няма си вече глава

и гърди и крака

 

Любезно да прочистим  всеки

ограбвал нащите деца

Да се помни и во веки

Да има страх от смъртта

и от кражба и лъжа

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...