Aug 14, 2010, 11:37 AM  

Песен на артилериста

  Poetry
1.2K 1 2

Излез ти бойна артилерийо

истински да погърмим

Със снаряди взривове премерени

врага да заличим

един по един

 

Някой цоцал е кръвчица

от държавната хазна

Да го фраснем с гръм фугасен

както си спи у дома

със жена и деца

 

Друг пък лъгал до забрава

на лъжата дал крила

Простен е  с кръстчето на оптиката права

но няма си вече глава

и гърди и крака

 

Любезно да прочистим  всеки

ограбвал нащите деца

Да се помни и во веки

Да има страх от смъртта

и от кражба и лъжа

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...