Песен за Алтимир
Песен за Алтимир
Там, дето река Скът бавно тече
и вятър тихо с тополи шепти,
ти на брега иди и поседни
и чуй легенда за минали дни.
За Алтимир – селце с горда съдба,
за Елти, някога с Мирка живял,
крепост Калето той с обич строил,
но – уви! – с Мирка се разделил.
Днес Алтимир е навело глава,
в мисли тревожни за свойте деца,
пръснати нейде в далечни страни,
да търсят щастие, по-добри дни.
Но ще се върнат – знай!– твойте чеда,
викат ги родните ширни поля,
дето отново с труд пак ще градят
своето щастие, до сетен дъх.
Алтимир, люлка на мойте деди,
Алтимир, люлка на мойте мечти,
в теб аз родих се и с тебе живях
и до последен миг с теб ще вървя.
П. Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Иванова Всички права запазени
