Песен за Азахара
/Песента, която Вергилий написа за концерта на Хайредин, защото Мирабела е глупава /според него/ и не може да пише поезия/
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Прокарва тънка, огнена черта
над планината андалуска.
Площадът с портокалите eчи,
с дървета, цели в цвят, белее.
И музика пленителна звучи
над улиците на Марбея.
"Коремът ти е гладък – пита с мед,
бедрата – с форма на китара,
на колене пред теб ще дам обет,
о, несравнима Азахара!
Целувките ти са рахат локум,
усмивката ти – знак небесен.
По теб съвсем изгубих сън и ум,
мечтите си превърнах в песен.
Морякът беден е сега, злочест,
скърби по своята любима.
Живота си без страх залага с чест,
о, Азахара несравнима!
И щом отново дълг го призове
за битки сред мъже корави,
ще влезе в бой, разполовен на две –
сърцето си при теб оставил."
Към бряг желан, в омара, вечерта
почти невидимо се спуска.
Море, небе – и огнена черта,
и зов в душата андалуска.
5.05.2021
https://www.youtube.com/watch?v=Hh5UZm8_36U
https://www.youtube.com/watch?v=rJtDlvmbL20
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
