Песен за ловеца
Студ и мраз - сковаващи душата,
студ и мраз - и ледени ръце,
но днес е празник за ловците във гората
и пей във ритъм охотнишко сърце.
Крачат смело през тежките пъртини,
гледат остро за нечии следи,
не боят се те от снежните лавини,
а буйна кръв във вените кипи.
Чакат близо стаени до гората,
притаили дъх в клонака на дрена.
Дебнат свойта плячка в тишината,
а в далечината чува се вълка.
Но сянка се показва пред дулата.
От гората изниква великан...
На спусъка подпряна е ръката,
очакваща желания глиган.
Бърза гонка от ловджийски псета,
събарят те звярът на снега.
Калени в лова рискован на прасета,
по бялото разплисква се кръвта.
И бяга ловната дружина
към своят нов величествен трофей.
Редят във крачки пъртина след пъртина
и зимата горещо-мразна песен пей.
И капнали във своята умора,
вдигат пушки насочени в целта.
Отеква изстрел под клоните на бора...
Забива се куршумът във плътта.
Пада звярът под свойта тежест,
последен стон отеква сред снега.
Чете се във погледа му мътен, мрежест:
- Ловецо, спечели засега...
И рог поставя краят на борбата,
а вечерта започва с вино и меса!
Ловец признава само спирта, не водата
и тръпката сред снеговете на леса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
))))))))))))))))
