Песен за пожарникаря
Заспиваш ли?
А трябва да се будиш.
Алармата звъни.
А само преди мъничко
свали
тежките ботуши.
Моля те, не спи!
Знам,
мечтаеше за топъл душ
и много дълго
да отмиваш
саждите,
умората
и хрипкавата смрад
на рухващи надежди.
Знам,
искаше да се отърсиш
от ужаса в очите
и парещата смърт,
от лакомите звуци
на пожара...
А просто седна
и заспа
на масата
до късната вечеря.
Моля те, стани!
Пожарната кола лети,
след миг ще дойдат
да те вземат.
Там някъде
си нужен точно Ти -
на плачещо дете,
или на грохнала старица,
на обезумял от скръб баща,
или прекършена от страх жена...
О, моля те, тръгни!
Знам,
не си на смяна
и всеки мускул
в теб гори
и моли за пощада!
И моля те, хвърли
съня до кофата с боклука!
Аз вместо тебе спя,
въртя се и сънувам:
…„едно дърво пищи
и се опитва да закърпи
раните на обгорена птица,
а в корените се върти
оголен кабел
и съска телефонна жица...”
О, моля те, иди,
но после се върни!
Денят ти няма да е лесен!
А аз ще те прегърна
и вместо сън
ти посвещавам
тази моя песен.
За дадената мъжка дума,
за спазената част
от кодекса морален.
Защото е въпрос на чест
да браниш името
на пожарникаря!
С възхищение, признателност и много обич на Димитрий за смелостта, саможертвата и скромността!
Защото няма бивши или пенсионирани пожарникари! Има само герои, които завинаги са останали на смяна, докато изпълняват служебния си дълг!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
