Песен за пожарникаря
Заспиваш ли?
А трябва да се будиш.
Алармата звъни.
А само преди мъничко
свали
тежките ботуши.
Моля те, не спи!
Знам,
мечтаеше за топъл душ
и много дълго
да отмиваш
саждите,
умората
и хрипкавата смрад
на рухващи надежди.
Знам,
искаше да се отърсиш
от ужаса в очите
и парещата смърт,
от лакомите звуци
на пожара...
А просто седна
и заспа
на масата
до късната вечеря.
Моля те, стани!
Пожарната кола лети,
след миг ще дойдат
да те вземат.
Там някъде
си нужен точно Ти -
на плачещо дете,
или на грохнала старица,
на обезумял от скръб баща,
или прекършена от страх жена...
О, моля те, тръгни!
Знам,
не си на смяна
и всеки мускул
в теб гори
и моли за пощада!
И моля те, хвърли
съня до кофата с боклука!
Аз вместо тебе спя,
въртя се и сънувам:
…„едно дърво пищи
и се опитва да закърпи
раните на обгорена птица,
а в корените се върти
оголен кабел
и съска телефонна жица...”
О, моля те, иди,
но после се върни!
Денят ти няма да е лесен!
А аз ще те прегърна
и вместо сън
ти посвещавам
тази моя песен.
За дадената мъжка дума,
за спазената част
от кодекса морален.
Защото е въпрос на чест
да браниш името
на пожарникаря!
С възхищение, признателност и много обич на Димитрий за смелостта, саможертвата и скромността!
Защото няма бивши или пенсионирани пожарникари! Има само герои, които завинаги са останали на смяна, докато изпълняват служебния си дълг!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Емил, благодаря за включването! Абсолютно си прав! Славата е за другите и естествено за тези, които отразяват събитието...Георги, историята е покъртителна...Те, пожарникарите, наистина са скромни момчета, които не считат труда си за геройство. И да, те са еталон за радост от живота, благородство и скромност. Без претенции, без показност, но завладяват!
-
Пожарникарите са герои зад кадър. Те са на всяко произшествие, вършат черната работа и спасяват животи поемайки огромни рискове. Но много често славата обират други.
Поздрави! -
Всъщност познавам няколко пожарникари, а един от тях ми е добър приятел. И една случка ще разкажа по този случай. Преди, може би, три години, той излезе болничен. Чак много месеци по-късно, случайно разбрах, че е възникнала кризисна ситуация (подробностите не знам) но той е нямало време да се екипира напълно. Влязъл е в огъня с обикновени обувки, при което се стапят подметките отчасти, при което му обгарят стъпалата, но изважда от пламъците жена... Веднъж го заговорих по темата, а той не ме разбра... За него това не беше геройство. Просто така е трябвало да постъпи и такива са били обстоятелствата.
Без коментар.
ПП
А иначе е човек, които съм приел за еталон на купонджия. И сега го имам за такъв, но знам, че това е само едното му лице. А другото, то е това, което се вижда от разказаното. Герой, без претенциите да е такъв. Но истински! -
Благодаря, Георги! Имах нужда от мъжка оценка!
-
Прекрасен стих за хора, които наистина го заслужават, за разлика от съвременните "герои" от реалитата и филмите по комикси.
Поздравявам те. -
Благодаря, Мари, много мили думи! Наде! Много е трудно да загубиш дом, особено по такъв начин...Ние сме привързани към дома си както към родовата ни памет и към децата си...Хубаво е, когато всичко завършва добре!
-
Росииии, страхотно е! Много живо, истинско и предизвикващо респект към тези безименни мъже-герои. Браво!
-
Преди три години го преживях. Ако имаме дом, дължим го на тях -пожарникарите. Поклон, доземи!
-
Благодаря, Донко!
-
Много добре. Браво.
-
Благодаря, Рози! Не си даваме сметка за труда на спасителя на плажа, на планинските спасители, лекари от Бърза помощ, пожарникарите, докато не попаднем в ситуация, изискваща тяхната намеса. Бри, винаги с положителни коментари към мен - благодаря! Имам честта да съм в обкръжението на един от тях, вече като бегач, но силата му се предава на всички и е завладяваща.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
