Песен за пожарникаря
Заспиваш ли?
А трябва да се будиш.
Алармата звъни.
А само преди мъничко
свали
тежките ботуши.
Моля те, не спи!
Знам,
мечтаеше за топъл душ
и много дълго
да отмиваш
саждите,
умората
и хрипкавата смрад
на рухващи надежди.
Знам,
искаше да се отърсиш
от ужаса в очите
и парещата смърт,
от лакомите звуци
на пожара...
А просто седна
и заспа
на масата
до късната вечеря.
Моля те, стани!
Пожарната кола лети,
след миг ще дойдат
да те вземат.
Там някъде
си нужен точно Ти -
на плачещо дете,
или на грохнала старица,
на обезумял от скръб баща,
или прекършена от страх жена...
О, моля те, тръгни!
Знам,
не си на смяна
и всеки мускул
в теб гори
и моли за пощада!
И моля те, хвърли
съня до кофата с боклука!
Аз вместо тебе спя,
въртя се и сънувам:
…„едно дърво пищи
и се опитва да закърпи
раните на обгорена птица,
а в корените се върти
оголен кабел
и съска телефонна жица...”
О, моля те, иди,
но после се върни!
Денят ти няма да е лесен!
А аз ще те прегърна
и вместо сън
ти посвещавам
тази моя песен.
За дадената мъжка дума,
за спазената част
от кодекса морален.
Защото е въпрос на чест
да браниш името
на пожарникаря!
С възхищение, признателност и много обич на Димитрий за смелостта, саможертвата и скромността!
Защото няма бивши или пенсионирани пожарникари! Има само герои, които завинаги са останали на смяна, докато изпълняват служебния си дълг!
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
