1.03.2009 г., 9:02 ч.
Песента
372
0
2
И сега обвила е всичко нощта,
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.
Тиха и нежна в мрака се носи,
за спомени хубави тя ти шепти
и май внимание малко си проси,
и иска от мъката ти да спести.
Но ти ще я чуеш, едва когато съзнаеш,
че не е само пред теб самотата,
че можеш вече с размах да мечтаеш,
че можеш да разпръснеш тъмнината.
Тогава тази мелодия тиха, неясна,
прикривана дълго, потискала своята жар,
ще се развихри от буря по-бясна...
ще остави във тебе от нейния чар!
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.
Тиха и нежна в мрака се носи,
за спомени хубави тя ти шепти
и май внимание малко си проси,
и иска от мъката ти да спести.
Но ти ще я чуеш, едва когато съзнаеш,
че не е само пред теб самотата,
че можеш вече с размах да мечтаеш,
че можеш да разпръснеш тъмнината.
Тогава тази мелодия тиха, неясна,
прикривана дълго, потискала своята жар,
ще се развихри от буря по-бясна...
ще остави във тебе от нейния чар!
© Зизи Зизи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всички знаем,че живота с песен е по-лек.Но до сега много рядко съм срещал стих,възпяващ песента.ТОВА Е ПОХВАЛНО.Темата е развита добре.Но думите искат известна пренаредба.Има такива, които са излишни.Иначе имате чувсво за такт,за ритъм .Преработете го.Може да стане много хубаво!
-
преработи го ...
би се получило!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
